Попово (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.
Община Попово | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Търговище |
Площ | 832.9 km² |
Население | 30 676 души |
Адм. център | Попово |
Брой селища | 35 |
Сайт | popovo.bg |
Управление | |
Кмет | Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991) |
Общ. съвет | 29 съветници
|
Община Попово е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km2 е 2-рата по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Опака и община Цар Калоян, област Разград;
- на североизток – община Разград, област Разград;
- на югоизток – община Търговище;
- на юг – община Антоново;
- на югозапад – община Стражица, област Велико Търново;
- на запад – община Бяла и община Две могили, област Русе.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.
В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която е и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.
Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.
Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.
От общата територия на общината от 832,9 km2о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.
В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).
На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).
На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.
Климат, почви, растителност
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.
Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.
Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Априлово | 300 | 19,732 | Араплар | Ковачевец | 503 | 35,847 | Ковачовец |
Баба Тонка | 97 | 13,362 | Кара Велер | Козица | 266 | 8,483 | Кечилер |
Берковски | 73 | 9,971 | Шерметлер | Конак | 39 | 23,465 | |
Бракница | 31 | 16,062 | Ломци | 440 | 33,948 | Спахлар | |
Водица | 520 | 43,429 | Манастирица | 11 | 6,920 | Мансър | |
Гагово | 384 | 19,062 | Марчино | 46 | 14,025 | Кючук | |
Глогинка | 339 | 23,775 | Къзъллар | Медовина | 640 | 29,816 | Балджи омур |
Горица | 65 | 17,783 | Тюлбеллер | Осиково | 91 | 24,504 | |
Долец | 34 | 10,872 | Дере | Паламарца | 362 | 46,009 | |
Долна Кабда | 123 | 12,732 | Помощица | 49 | 16,379 | Ярдъм | |
Дриново | 454 | 25,052 | Бахшишлар | Попово | 13 076 | 42,214 | |
Еленово | 255 | 20,510 | Фюлбеллер | Посабина | 195 | 28,780 | |
Заветно | 83 | 9,835 | Сърнасъф | Садина | 679 | 61,811 | |
Зараево | 771 | 34,497 | Кара Хасан | Светлен | 680 | 31,051 | Аязлар |
Захари Стояново | 175 | 15,918 | Омур бей | Славяново | 678 | 26,862 | Караач, Борисово |
Звезда | 138 | 13,158 | Мехмеди | Тръстика | 202 | 21,559 | Сазлъ |
Иванча | 18 | 8,404 | Курт алан | Цар Асен | 146 | 31,456 | Халваджи ендже кьой |
Кардам | 871 | 35,616 | Хайдар |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
- Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
- Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
- Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
- Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
- Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
- МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
- МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;
- – преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;
- Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;
- – преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;
- – преименува с. Шерметлер на с. Берковски;
- – преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;
- – преименува с. Дере на с. Долец;
- – преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;
- – преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;
- – преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;
- – преименува с. Хайдар на с. Кардам;
- – преименува с. Спахлар на с. Ломци;
- – преименува с. Кючук на с. Марчино;
- – преименува с. Балджи омур на с. Медовина;
- – преименува с. Ярдъм на с. Помощица;
- – преименува с. Аязлар на с. Светлен;
- – преименува с. Сеид на с. Сеячи;
- – преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
- през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
- МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
- Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;
- – закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване |
Численост |
1934 | 56 371 |
1946 | 57 028 |
1956 | 54 229 |
1965 | 52 278 |
1975 | 49 155 |
1985 | 44 899 |
1992 | 40 968 |
2001 | 36 208 |
2011 | 28 775 |
2021 | 22 834 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 28 775 | 18 531 | 4556 | 959 | 155 | 631 | 3943 | 100.00 | 64.39 | 15.83 | 3.33 | 0.53 | 2.19 | 13.70 |
Попово | 15 648 | 12 278 | 1413 | 35 | 34 | 76 | 1812 | Попово | 78.46 | 9.02 | 0.22 | 0.21 | 0.48 | 11.57 |
Кардам | 1532 | 510 | 134 | 281 | 605 | Кардам | 33.28 | 8.74 | 18.34 | 39.49 | ||||
Садина | 994 | 965 | 0 | 25 | Садина | 97.08 | 0.00 | 2.51 | ||||||
Светлен | 933 | 518 | 280 | 12 | 0 | 6 | 117 | Светлен | 55.51 | 30.01 | 1.28 | 0.00 | 0.64 | 12.54 |
Зараево | 921 | 222 | 180 | 446 | 14 | Зараево | 24.10 | 19.54 | 48.42 | 1.52 | ||||
Славяново | 774 | 347 | 177 | 5 | 244 | Славяново | 44.83 | 22.86 | 0.64 | 31.52 | ||||
Медовина | 717 | 343 | 173 | 0 | 0 | 0 | 201 | Медовина | 47.83 | 24.12 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 28.03 |
Ломци | 691 | 257 | 385 | 13 | 6 | 9 | 21 | Ломци | 37.19 | 55.71 | 1.88 | 0.86 | 1.30 | 3.03 |
Ковачевец | 671 | 360 | 164 | 134 | 12 | Ковачевец | 53.65 | 24.44 | 19.97 | 1.78 | ||||
Водица | 667 | 541 | 41 | 44 | 39 | Водица | 81.10 | 6.14 | 6.59 | 5.84 | ||||
Гагово | 605 | 237 | 175 | 144 | 0 | 8 | 41 | Гагово | 39.17 | 28.92 | 23.80 | 0.00 | 1.32 | 6.77 |
Паламарца | 531 | 265 | 71 | 0 | 14 | 3 | 178 | Паламарца | 49.90 | 13.37 | 0.00 | 2.63 | 0.56 | 33.52 |
Дриново | 459 | 384 | 14 | 4 | 3 | 12 | 42 | Дриново | 83.66 | 3.05 | 0.87 | 0.65 | 2.61 | 9.15 |
Глогинка | 440 | 48 | 187 | 7 | 196 | Глогинка | 10.90 | 42.50 | 1.59 | 44.54 | ||||
Априлово | 397 | 90 | 64 | 222 | 20 | Априлово | 22.67 | 16.12 | 55.91 | 5.03 | ||||
Козица | 324 | 9 | 249 | 0 | 25 | 0 | 41 | Козица | 2.77 | 76.85 | 0.00 | 7.71 | 0.00 | 12.65 |
Тръстика | 280 | 73 | 190 | 0 | 3 | 8 | 6 | Тръстика | 26.07 | 67.85 | 0.00 | 1.07 | 2.85 | 2.14 |
Еленово | 269 | 60 | 14 | 9 | 185 | Еленово | 22.30 | 5.20 | 3.34 | 68.77 | ||||
Захари Стояново | 266 | 86 | 171 | 0 | 8 | Захари Стояново | 32.33 | 64.28 | 0.00 | 3.00 | ||||
Посабина | 224 | 132 | 6 | 0 | 85 | Посабина | 58.92 | 2.67 | 0.00 | 37.94 | ||||
Долна Кабда | 205 | 6 | 193 | 0 | 4 | Долна Кабда | 2.96 | 94.14 | 0.00 | 1.95 | ||||
Цар Асен | 163 | 156 | 6 | 0 | 0 | Цар Асен | 95.70 | 3.68 | 0.00 | 0.00 | ||||
Звезда | 148 | 54 | 87 | 5 | 1 | Звезда | 36.48 | 58.78 | 3.37 | 0.67 | ||||
Осиково | 140 | 94 | 0 | 0 | 0 | 29 | 17 | Осиково | 67.14 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 20.71 | 12.14 |
Горица | 126 | 71 | 41 | 0 | 0 | 0 | 14 | Горица | 56.34 | 32.53 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 11.11 |
Баба Тонка | 91 | 31 | 0 | 59 | 0 | Баба Тонка | 34.06 | 0.00 | 64.83 | 0.00 | ||||
Марчино | 91 | 71 | 17 | 0 | 0 | 0 | 5 | Марчино | 78.02 | 18.68 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 5.49 |
Заветно | 88 | 22 | 61 | 0 | 0 | 0 | 5 | Заветно | 25.00 | 69.31 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 5.68 |
Берковски | 82 | 24 | 54 | 0 | 4 | 0 | 0 | Берковски | 29.26 | 65.85 | 0.00 | 4.87 | 0.00 | 0.00 |
Помощица | 76 | 71 | 0 | 0 | 3 | Помощица | 93.42 | 0.00 | 0.00 | 3.94 | ||||
Конак | 75 | 69 | 0 | 0 | 2 | Конак | 92.00 | 0.00 | 0.00 | 2.66 | ||||
Бракница | 44 | 42 | 0 | 0 | 0 | Бракница | 95.45 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
Долец | 44 | 43 | 0 | 0 | 0 | Долец | 97.72 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
Манастирца | 33 | 29 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | Манастирца | 87.87 | 12.12 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Иванча | 24 | 23 | 0 | 0 | 0 | Иванча | 95.83 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 28 775 | 100.00 |
Православие | 13 395 | 46.55 |
Католицизъм | 75 | 0.26 |
Протестантство | 55 | 0.19 |
Ислям | 3332 | 11.57 |
Друго | 23 | 0.07 |
Нямат | 721 | 2.50 |
Не се самоопределят | 1951 | 6.78 |
Непоказано | 9223 | 32.05 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
Партия, коалиция или инициативен комитет | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
---|---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 53,56 % | 56,49 % | 51,34 % | 49,68 % | 50,32 % |
Общ брой места | 29 | 29 | 29 | 29 | 29 |
Местна коалиция „Заедно“ | 7 | 10 | 9 | 7 | 10 |
ГЕРБ | 6 | 8 | 7 | 7 | |
Движение за права и свободи | 5 | 5 | 3 | 5 | 4 |
Алтернатива за българско възраждане | 3 | 3 | |||
Коалиция „БСП за България“ | 3 | ||||
Ред, законност и справедливост | 1 | 3 | 2 | 2 | |
Българска социалистическа партия | 9 | 2 | 3 | 3 | |
Местна коалиция „Европейско развитие на Попово“ | 2 | ||||
Движение за социален хуманизъм | 2 | ||||
Местна коалиция от партии „Синя коалиция – Попово“ (Демократи за силна България, Българска социалдемократическа партия, Новото време) |
1 | ||||
Атака | 3 | ||||
Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | 2 | |||
Български земеделски народен съюз - Народен съюз | 1 | ||||
Съюз на свободните демократи | 1 | ||||
Комунисти и патриотични сили – Попово | 1 | ||||
Българско движение „Национален идеал за единство“ | 1 | ||||
Коалиция „БЗНС – НС и БСДП“ | 1 | ||||
ВМРО – Българско национално движение | 1 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България
През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:
- участък от 32,3 km от Републикански път II-51 (от km 32 до km 64,3;
- последният участък от 10,1 km от Републикански път III-202 (от km 55 до km 65,1);
- участък от 39,4 km от Републикански път III-204 (от km 19,8 до km 59,2);
- последният участък от 18,7 km от Републикански път III-409 (от km 17,5 до km 36,2);
- целият участък от 1,6 km от Републикански път III-513;
- последният участък от 26,6 km от Републикански път III-2002 (от km 12,4 до km 39,0);
- последният участък от 7,2 km от Републикански път III-4009 (от km 19,4 до km 26,6).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 29 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Попово
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|